Публикувано: 02.01.2020

img

Интересната история на декоративния бетон

Когато се вникне малко по-дълбоко в историята на щампования бетон, си струва да се отбележи историческият контекст на самия материал, какъвто е бетонът. Този материал ни е известен още от древността.

Първите споменавания за бетона датират от 200 г. пр.н.е. Първоначалното му приложение е било главно като материал за трайно свързване на камъни помежду им. Въпреки че съставът му се различаваше значително от този, който познаваме днес – тъй като първоначално представляваше смес от пясък, дребни камъни и варовикова мазилка –, неговите характеристики бяха сходни с тези на използваните днес.

След като отмина етапът, в който бетонът се използваше единствено като свързваща смес, започнаха да се изграждат с него по-големи конструкции, като например фундаменти и първите сглобяеми елементи за сгради. Самият бетон се превърна в заместител на камъка.

Днес този материал продължава да се радва на голяма популярност. С негова помощ се изграждат цели сгради и се използва навсякъде, където е възможно.

Пантеон

Куполът на Пантеона в Рим

Много от паметниците на древен Рим в целия Средиземноморски басейн са изработени от бетон. Някои от тях са оцелели до днес. Най-великолепният пример е куполът на Пантеона, изработен от слоест бетон, с диаметър 43,3 м и тегло около 5 хил. тона, построен през 118–125 г. Други примери са, наред с другото, Термите на Каракал, мостове и акведукти.

https://pl.wikipedia.org/wiki/Beton

Вероятно един от най-основните елементи, изработени от бетон, са подовите настилки (включително подходи и тротоари). В тези приложения бетонът се представя отлично. А неговите свойства като дълготрайност, износоустойчивост и сравнително лесна техника на изпълнение допринасят за това, че той продължава да бъде най-често избираният материал в строителството

Нещо толкова широко използвано като бетонът, при това с дълга история, кара хората да свикнат с този материал и, най-общо казано, го популяризира. Тук се пренасяме във времето и пространството към САЩ и края на XIX век. Тогава са започнали първите документирани опити да се придаде различен характер, внасящ свеж полъх в бетонните изделия. Експериментирало се е с оцветители и киселини, добавяни директно към сместа, за да се постигнат нови и интересни ефекти, както и да се разчупи донякъде монотонността на широко разпространения сив бетон. Всъщност, преходът между 1890 и 1920 г. е бил белязан от най-голям брой повече или по-малко успешни опити за намиране на нови техники за работа с този материал.

Всеки, който се е опитал самостоятелно да популяризира своя метод за текстуриране или оцветяване на бетона, е осъзнавал, че залогът е голям. Своя принос за развитието на този сектор, който набираше популярност, имаха както производителите на материали, така и производителите на инструменти, и изпълнителните фирми.

Отвориха се нови възможности и вероятно всички участници на този пазар искаха да си отрежат парче от тортата. Както показва историята, стойността на целия пазар на щампован бетон само в САЩ до 2018 г. нарасна до 9,4 милиарда долара

По време на формирането на историята на този клон на строителството много новатори въвеждаха нови решения. Част от тях постигнаха грандиозен успех, а за останалата част вече сме успели да забравим. Със сигурност си заслужава да се споменат четирима от тях, които допринесоха както за популяризирането на самата техника за изработване на фактуриран бетон, така и за улесняването на работата с него. Това доведе до популяризирането на този метод и до увеличаване на броя на подизпълнителите. А това задвижи цялата машина, която, веднъж пусната в ход, работи и до днес с постоянно нарастваща скорост

Първият от тях е Лин Скофийлд. Този предприемач, действал в началото на XX век, реши да събере на едно място всичко, което тогава се знаеше за оцветителите. Всъщност най-важното, което имаше значение, беше устойчивостта на цветовете към ултравиолетовите лъчи.

Още тогава се знаеше, че оксидите на металите са стабилни при постоянна експозиция на слънчеви лъчи и цветовете не избледняват с течение на времето. Голям проблем беше липсата на производител, който да предлага готов за употреба продукт, даващ предвидими резултати всеки път.

В онези времена всеки изпълнител използваше свои собствени методи. Понякога по-добри, понякога по-лоши, но никога не можеше да се гарантира, че в крайна сметка ще получим точно този цвят, който инвеститорът е пожелал.

През 1915 г. Скофийлд основава фирмата LM Scofield Company, която функционира и до днес и е собственост на международния концерн Sika. Той започна да произвежда готови пигменти за бетон, оцветени повърхностни втвърдители – т.е. смес от пигменти с цимент и фини агрегати, която се втриваше в горния слой на прясно излятия бетон. Произвеждал е също така восъци, импрегнати и киселинни багрила.

Това се оказа истински хит. Скофийлд запълни една празнина на пазара и беше първият производител с толкова всеобхватна оферта. Един от известните клиенти, които използваха неговите материали, беше самият Чарли Чаплин, както и много други известни личности.

Лин Скофийлд

Основател на фирмата LM Scofield Company, произвеждаща пигменти за бетон.

Брадшоу Боуман

Основател на компанията „Bomanite“.

Вторият голям новатор в тази индустрия беше Брад Боуман, основател на фирмата „Боманите“, който революционизира начина, по който се изработва декоративният бетон.

Започнал е като един от многото изпълнители на декоративен бетон. По негово време все още не е имало подходящи инструменти. Всички са работели с това, което е било общодостъпно, както и с инструменти, изработени с ръцете им.

Той изпробва много техники, които придават някакъв мотив на бетонните повърхности. Използвал е дори дървени дъски, разположени перпендикулярно на повърхността на бетона, които по идея очертавали формата на паветата. И по този начин отпечатваше мотива на брук в прясния бетон.

Също така изработваше своеобразни печати, състоящи се от няколко дървени дъски, с които на един път отпечатваше мотива върху по-голяма повърхност.

Ранна версия на форма за отпечатване на мотиви от павета.Ръчен инструмент за отпечатване на мотив на павета в бетона Това не бяха особено ефективни методи според днешните стандарти, но така през 50-те – 70-те години на миналия век се изработваше щампован бетон.Естествено, инструментите претърпяха еволюция и се премина от използването на дървени елементи към стоманени, а по-късно и към алуминиеви отливки.

Вероятно всички строителни фирми по онова време са използвали неговите инструменти за текстуриране на бетон. Трябва да се признае, че някои от инструментите му правеха невероятно впечатление. Безспорно най-интересната форма беше огромен цилиндър, който се претъркулваше по свежия бетон, придавайки му шарка на павета

Въпреки това техниката за изработване на декоративен бетон все още се нуждаеше от доусъвършенстване. Най-големият проблем, с който се сблъскваха монтажниците, беше придаването на текстура на бетонната повърхност.

Този материал има склонност да се залепва за всяка повърхност. За да се придаде мотив, например на камък, най-разумно беше да се използва форма или истински камък, с който да се отпечата мотивът му. Оказа се обаче, че при всяко отпечатване на щампата се изваждаше и част от бетона от повърхността. По този начин се образуваха неестетични вдлъбнатини и повреди, което беше неприемливо

През 1956 г. този проблем беше решен по случайност. Бил Стегмайер, който ръководеше фирмата „Stegmeier Co.“, занимаваща се с производството на сглобяеми елементи за строителството на басейни, търсеше начин да реши един наболял проблем.

Плочите, които той произвеждаше за ръбовете на басейните, се нагряваха на слънце до високи температури, поради което силно изгаряха босите крака. Той експериментираше със смесването на багрила с финия прах, с който бяха покрити неговите изделия. Резултатът от тези експерименти промени облика на бранша завинаги.

Оказа се, че такава смес придава патина на изделията и ги кара да изглеждат като естествен камък. Нещо повече, полученият от него прах служеше като разделителен слой между бетона и формата, която вече не се залепваше за свежия бетон. Стегмайер изобрети прахообразния разделител за бетон, който и до днес се използва от строителите.

Възползвайки се от успеха, той започна и производството на гумени форми, които се превърнаха в удобен инструмент за пренасяне на текстурата на дърво и камък върху бетона.

Бил Стегмайер

Основател на компанията „Stegmeier Corporation“.

Строителните фирми с готовност използваха както форми за придаване на текстура, така и стоманени печати, които изрязваха в бетона мотив на камък. Така беше преди изобретяването на полиуретановите форми. Гумените форми не изрязваха мотив в бетона, а само му придаваха текстура. От друга страна, стоманените форми изрязваха само мотива, но не придаваха текстура. Освен това експлоатационният срок на тези инструменти беше кратък. Ето защо процесът на работа с бетон беше още по-сложен

Джо Насвик

Произведе първата полиуретанова форма за бетон, която отпечатваше както текстурата, така и мотива.

Ситуацията се промени, когато Джон Насвик произведе първата полиуретанова форма.

Този тип форма позволяваше точно отпечатване както на мотива, така и на текстурата върху свежия бетон, а материалът, от който бяха изработени, им осигуряваше дълъг експлоатационен живот.

Тези четирима новатори положиха основите на индустрията за декоративен бетон, каквато я познаваме днес.

Трябва обаче да се има предвид, че имаше и много други, които също допринесоха за развитието на този сектор на строителството. Историята на декоративния бетон е значително по-обширна и аз представих само основните ѝ очертания.

Трябва да се отбележи, че напредъкът не е спрял през 70-те години на миналия век. Все още сме свидетели на усъвършенствания и нови методи за работа с бетон, които ще се опитам да опиша в този блог.

Сподели :

Коментари (0)

Добави коментар

С удоволствие ще чуем мнението ти! Сподели ни своето мнение, идеи или въпроси.