На какви принципи се основаваме, когато изграждаме изкуствени скали.

В природата всяка скална формация разказва някаква история. Когато изграждаме изкуствена скала, винаги се уверяваме, че историята е реалистична, убедителна и интуитивна.

Скалните блокове се преместват, ерозират и променят цвета си с течение на времето. Обикновеният зрител трябва да може да забележи последователността – че една формация е паднала върху друга, причинявайки счупване на трета

Първата стъпка към овладяването на проектирането и изграждането на изкуствени скални формации е умението да се отчита мащабът по подходящ начин.

Формациите трябва да са достатъчно големи, за да имитират природата, без в същото време да претоварват пространството. Изградени като група камъни или скална стена, където се разказва някаква история. Винаги се стремим да работим с по-големи елементи, вместо да подреждаме по-малките на купчини, тъй като второто създава впечатлението, че формацията е поставена там умишлено, което намалява реализма. Трябва също така да се избягва създаването на една масивна конструкция, която се издига от земята по нереалистичен начин, като купол

В природата скалните фрагменти с времето се разпукват и се отделят. За да възпроизведем такива детайли, използваме техниката на ръчното издялване. Опитваме се да оформим отделни изкуствени скали от едно монолитно парче бетон, така че да изглеждат като самостоятелно създадени скали.

За да постигнем този ефект, оставяме цепнатина с размери от поне няколко сантиметра между отделните камъни. Съседните скали не трябва да са плътно прилепени една към друга, като някои от тях трябва да изпъкват с 3, 4 или дори 5 см от съседните секции

Разцепът между камъните също трябва да бъде дълбок, за да не се вижда дъното на цепката. Това означава, че вместо да се опитваме да спестим количеството използван бетон, трябва да напръскаме още по-голямо количество материал, за да можем правилно да изваяме всички цепки

Може би най-важният аспект при създаването на реалистични изкуствени скални формации е да се постигне майсторство в начина на тяхното оформяне. В природата по-малките парчета скали, които са претърпели ерозия, с времето се разпадат и падат върху по-голямата формация под тях. Ерозията на скалите обикновено се забелязва най-лесно там, където се пресичат две значителни пукнатини, оставяйки отслабен участък.

За да се подчертае това явление, е важно да се покажат пукнатини, причинени от въздушна или водна ерозия. Пукнатините и съпътстващите ги цепнатини трябва да имат почти идентични типове повърхности, така че да може да си представим, че се съчетават като пъзел.